Днеска докато шофирах, забелязах, че датчика, отчитащ газта премигваше упорито, чак дразнещо. Имах доста задачи за вършене и гледах да не му обръщам внимание, все пак знам, че ще ми стигне за петдесетина километра. Борейки се с трафика (щъкащи "майни" тръгнали я за село — я за Софията) визирах приближаващата ме табела на Gazprom и погледа ми спря на 1.01 лв. за литър газ. Направих една бърза сметка, че използвайки картата си за отстъпка от 7 стотинки на литър ще успея да си напълня бутилката за има-няма 20-25 лв. Реших, че спешната ми работа ще ме изчака (пък и то работата не е кон, че да избяга) и се врязах през входа в бензиностанцията. Останах малко неприятно изненадан — имаше пет коли пред мен, ама си усилих радиото и реших да чакам (По Z-Rock бяха пуснали Ronnie James Dio — Dream On и под усилих радиото нямам предвид, че съм заприличал на бургаска батка с BMW, на което прозорците му дрънчат от бас касата, натикана в багажника). Двама, трима се изнизаха, но на петия един въпрос рязко изскочи пред очите ми — направо ме шляпна през челото и ми се прииска да изляза и да го задам на околните…
Едно нещо не мога да си обясня. Какво може да те накара да излезеш от колата, да поздравиш учтиво, да кажеш сипи до горе и да стоиш 3-4 минути втренчен в колонката, докато пистолета не щракне, сигнализирайки, че операцията с пълненето на гориво е приключила успешно? Нали трябва да платите бе хора, нали и на касата има ред и чакащи. Трима от въпросните петима, които бяха пред мен, най-спокойно си изгледаха движението на цифричките на колонката и чак тогава се сетиха да отидат на касата, за да си платят. Иначе казано на трима от петима са нужни около 10 минути, за да си напълнят резервоара — 3-4 минути да си гледат любопитно колонката и 6-7 минути да чакат на опашката на касата.
Много се изнервих. НЕ. Не се изнервих ами силно се замислих. Вярно, всеки си живее в един малък негов си свят с проблеми или не, ама малко от малко да се сещаме. Това е същото, като онези изнервени клиенти, чакащи на опашката в банката, примерно. Десет минути нервничи, че чакал и изнервя всички около него, а като му дойде реда и му поискат личните документи, за да извършат дадената операция — Малиииии, ми те документите ми останаха в колата — и айде, чакай го!
Да, ще кажете, че хората са разсеяни, но според мен това не е разсеяност. Това си е чиста липса на ориентация в заобикалящата те среда и ако за вас, не е проблем, аз се дразня на такива себеподобни. Дразня се, защото ми вземат от времето — крадат го. Това са крадци на време!
А вие срещали ли сте ги? А чувствате ли се ограбени?
Едно нещо не мога да си обясня. Какво може да те накара да излезеш от колата, да поздравиш учтиво, да кажеш сипи до горе и да стоиш 3-4 минути втренчен в колонката, докато пистолета не щракне, сигнализирайки, че операцията с пълненето на гориво е приключила успешно? Нали трябва да платите бе хора, нали и на касата има ред и чакащи. Трима от въпросните петима, които бяха пред мен, най-спокойно си изгледаха движението на цифричките на колонката и чак тогава се сетиха да отидат на касата, за да си платят. Иначе казано на трима от петима са нужни около 10 минути, за да си напълнят резервоара — 3-4 минути да си гледат любопитно колонката и 6-7 минути да чакат на опашката на касата.
Много се изнервих. НЕ. Не се изнервих ами силно се замислих. Вярно, всеки си живее в един малък негов си свят с проблеми или не, ама малко от малко да се сещаме. Това е същото, като онези изнервени клиенти, чакащи на опашката в банката, примерно. Десет минути нервничи, че чакал и изнервя всички около него, а като му дойде реда и му поискат личните документи, за да извършат дадената операция — Малиииии, ми те документите ми останаха в колата — и айде, чакай го!
Да, ще кажете, че хората са разсеяни, но според мен това не е разсеяност. Това си е чиста липса на ориентация в заобикалящата те среда и ако за вас, не е проблем, аз се дразня на такива себеподобни. Дразня се, защото ми вземат от времето — крадат го. Това са крадци на време!
А вие срещали ли сте ги? А чувствате ли се ограбени?