Не съм остарял ;) Животът тепърва се разкрива пред мен, но някак си още съм на масата, на която посрещнах 2014 г. Иначе казано годината си мина ей така ... неусетно.
Интересна година, много неща се случиха - очаквани, неочаквани - весели, тъжни (щастлив съм да кажа, че май не помня много тъжни моменти). Равносметката от годината ще си я направя насаме.. - като цяло съм доволен. За снимане - нямах много време, но пък като си погледнах годишния архив - намерих какво да ви покажа:
Януари се изниза с празниците си и явно затова нямам снимков материал от тогава. През февруари аквариума ми най - накрая придоби вид за снимка. Ей го на. Държа да го споделя, защото това е едно от хобитата ми. Интересувам се от акваскейпинг и със сигурност той ще присъства в някой от следващите ми публикации. Интересно хоби е.
Заснемайки този кадър се върнах в безгрижните летни детски дни, прекарани на село. Сега ще кажете - ех, колко тривиално. Тривиално или не - не бях се търкалял в треволяка и не бях усещал мириса на зеленина точно от тогава. Сигурно имам над 60 кадъра ;) Просто се забавлявах.
*Връщах се от яз. Копринка - бях пълно капо - грам риба не хванах.
Та нали ви казвам - нищо не хванах и реших следващата седмица да повторя. Този път бях на яз. Тракиец. Като цяло много различна обстановка - ама пак капо ;) Причината бе във вятъра (нали трябва да има причина ;) ) Снимах със старата ми машина - Canon EOS 1000D с един стар ръчнофокусен обектив. Отново, просто се забавлявах.
Началото на месец май, отделих време и се прибрах към родното градче Силистра, Красиво местенце - нали ? ;) Все още смея да твърдя, че най - красивите залезе, които съм виждал са именно над Дунав-а в Силистра.
Като заговорих за залези - Белинташ е достоен конкурент. Това е един от моментите през годината, които силно ме заредиха. Стоейки си на дивана в хола, станах, взех новата си придобивка Sony A3000, запалих колата, звъннах на един познат и тръгнахме. Никога не бях ходил на Белинташ, дори околието не ми бе познато. На места имах чувството, че пътя ще погълне колата ми или поне някоя гума ;) Държах да стихнем за залеза. Е - стигнахме. Имах 30-40 минути, в които направо си напълних батериите. Още имам заряд.
Това е една от първите ми снимки с Samyang 8 mm fisheyes - пристрастен съм към този обектив. На снимащите - препоръчвам горещо.
* Кадърът е от Южния парк в София - малко след това се надбягвах с дъжда.
Кибиците V2.01
Като ви казвам, че съм пристрастен към обектива - не се изхвърлям. Около два месеца, не бяха снимал с друг обектив.
Обзалагам се, че никой не е виждал къмпинг Градина толкова мрачен ;) Снимката показва, че съм си позволил и на моренце да отида.
В интерес на истината с тази снимка кандидатствах в конкурс на списание - не спечелих нищо, даже и отговор не получих - явно не съм изпратил снимката на правилния мейл :D
Направих едно море, сбъднах си една детска мечта - да направя преход до Рилските езера (качествени снимки не направих, но емоцията още ме държи), разписах се с две - три вело-спускания в Пампорово и съм се отдал яко на бачкане. Толкова съм бачкал, че чак не помнех къде съм си оставил фотоапарата. Обичам да ходя есента в гората и да снимам. От тези хиляди цветове всеки един кадър става изключителен.
Тези две снимки са част от един мой проект - Проект 24 . В интерес на истината идеята е породена от факта, че бях изгубил желание за снимане. (случва се ...) Не, не бях изгубил желание за снимане, а просто не виждах ... нямах идея какво да снимам. По време на една разходка - един приятел ми каза - просто снимай... Послушах го. Поставих си за цел да направя 24 кадъра (понеже датата беше 24-ти Декември), Ето - направих ги. ;)
* Кадрите бяха около 30
Шарена година. Отново ще кажа - доволен съм.
0 коментара